Макар да се предлагат полети на ниски цени, макар с тях да се стига от София до Загреб за час и въпреки всички очарователни места, които могат да се видят – да се посети тази държава е тежко преживяване, ако се пристига от източните региони на Европа.

Хората, които са израснали в действителността на „социализъма и комунизъма“, лесно ще разпознаят характерния отпечатък на епохата. Архитектурата в столицата Загреб и вилните селища в региона са като от кадър на българската действителност през 1991 година. Тогава е обявена и хърватската независимост от бившата Югославия. Борбата за утвърждаване на възродената им държавност продължават четири години.

Красотата на крайбрежието, достъпът до Балканите и природните дадености въобще са били силен притегателен център на интереси за влияние. Могат да се открият и други прилики между региона и динамиката на българската история.

В контекста на феномена „балканизация“ – изграждането на нации – някои събития са настъпили при нас, когато сме били част от Османската империя, преди да имат своето проявление и за хърватския народ като част от Югославия. За съжаление инерцията от това нашенско ускорение поражда и основната разлика между двете държави.

Турболенцията на икономическите, социалните и политическите промени след началото на демократичните процеси слагат тежък товар, който българите носим и до днес. Той ни държи в дъното на положителните класации и ни определя водеща роля при други, които не са повод за гордост.

	Европейски съюз	България	Хърватия
Минимална заплата (евро месечно за 2023-S1)	N/A	398.8€	700.0€
Хора с риск от бедност или социално изключване (като % от населението за 2022)	21.6%	32.2%	19.9%
Инфлация (разлика в % на годишна база за 2022)	9.2%	13.0%	10.7%
Брутен вътрешен продукт (в евро на човек от населението)	28 840€	7 250€	14 540€
Енергия от възобновяеми източници (дял в % от общото количество потребление)	21.8%	17.0%	31.3%

Хърватия има под средния за ЕС стандарт и намеренията за въвеждане на еврото като национална валута са изплашили мнозина. Масовите протести са били основно свързани със страха от увеличаване на цените и влошаване на условията за живот. Скептичните очаквания не бяха потвърдени. Единната валута в комбинация с присъединяването към Шенген дава допълнителен тласък на туристическия отрасъл.

Цяла палитра от преживявания се предлагат на посещаващите столицата. По улиците се усеща полъх на соц-реализъм в микс с известна доза западна барокова архитектура. Всичко това свързано с безупречна инфраструктура, украсено с цвят на модерен градски урбанизъм и доза романтика. Тя няма как да бъде пропусната – указано къде е.

Да се ориентира човек за посоките е лесно. Градската мобилност е добре организирана и модернизирана. Удобство за туристите е, че билети за превоз могат да се закупят директно от шофьора, стига да се разполага с точна сума (30 евро цента през 2023 година). А идеята за свързаност е водеща дори в абстрактните градски решения. Като например конструкцията на сцената в парк Максимир. Тя е само част от нещата, които превръщат мястото в притегателен център за разходки или мързелуване под слънцето в слънчевия следобед. За търсещите сянка са предвидени прохладни места, където могат да се потопят в своето любимо четиво.

Интересно преживяване за почитателите на движението е композицията на Слънчевата система, която е разпръсната из града. Обектите и дистанцията между тях са пропорционални на Слънцето, което е разположено в центъра на Загреб. Девет Погледа е градско приключение за търсачите на туризъм с мисия. А за всички останали – винаги е достъпно видеото на Silvije Pleština в Инстаграм.

Музеят на разбитите отношения (Google карт), Музеят на 80-те (Google карта) и Селфи музеят (Google карта) са само част от всички интересни места, които допринасят по колоритен начин за посещението в Загреб. И където могат да се запечатат цветни спомени.

Защо Загреб не е добра идея за българите?

Множеството исторически прилики от миналото и коренно различното настояще между двете държави създават контраст, който може да има неприятно емоционално въздействие. Утвърденото „няма как да наваксаме културното и ментално изоставане от Западна Европа“ започва да изглежда несъстоятелно. Защото някой друг е успял, при това като е бил до скоро в много по-тежка ситуация на културна асимилация. Да, сградите са осеяни с улично творчество – графити и рисунки, но улиците са пощадени от визуалното замърсяване на табели и други рекламни инициативи на местните предприемачи. Да, в градския транспорт билетчето се купува от шофьора, но цената му е стотинки, автобусите освен редовни са и модерни. Да, по тесните улички се сипят тълпи от туристи, но културата на свързаност и търсене на висш смисъл сякаш изкривява времето и пространството пред олтара на Дева Мария в параклиса на Каменната порта. Това е един от най-почитаните църковни паметници и храмове на града.

Разбираемо и морските курорти, които са запазили своя автентичен вид, винаги ще бъдат предпочитана дестинация пред едно застроено без план и умисъл крайбрежие.