Дали заради някаква висша теория, или като резултат на едната инертност – в даден момент разните интересни събития просто започват да връхлитат приключенците. Стига да има достатъчно място и време в програмата. И най-сигурният начин за постигането на този ефект е когато няма предварителен план за действие. Не че един такъв подход сам по себе си е особено безопасен, но пък всеки въпрос, който не може да бъде решен с пари, може да намери своя отговор на двойно по-висока цена.

Мъдрият съвет “Оставете половината си багаж и вземете два пъти повече пари” е с неизвестен автор. Идеята се вписва отлично в контекста на пътуванията с нискобюджетни оператори. След няколко полета в два поредни месеца, категорично се затвърждава убеждението, че може би за 4 дни не е необходимо да се вземе половината гардероб. 

Тази мисъл да се пътува леко и с повече стойност има втори прочит. Той се отнася не толкова за туристическите инициативи, а като философия към живота въобще. Защото не сме ли всички ние герои в поредицата от истории за пътешествия и по действителен случай? 

Странните ситуации, в които попадаме, не винаги ни позволяват да вземем най-правилното решение. И това е добре. С грешките си се учим и израстваме. Може би не по най-приятния начин, но тяхното разпознаване ни дават възможност да ги определим като багаж, който не искаме да носим. 

Уравнението обаче се допълва от силата на компонента “стойност”. Каква и колко е тя не винаги зависи еднолично. За да бъде животът истински интересен – тя не е постоянна във всеки един момент. И това е добре. Когато условията за по-високи резултати са осъзнати и са инвестирани усилия в тях – има достатъчно свобода за приключение без предварителна програма.

Така инертният характер на различните случайности започва да бъде в услуга за баланс между усилия и постижения. Туристът става приключенец със съзнание, отворено за чудесата на света. А те са много повече от седем!