ЖИВЕЕМ В ДВА СВЯТА – реален и действителен. На пръв поглед не би следвало да има разлика. Авторитети по въпросите за човешката психика обаче откриват две допълващи се тълкования. Реално е всичко, но според начина, по който го възприемаме. Действително е самото случване на заобикалящия ни живот.

Реално екскурзията до Рим може да бъде изпълнена с много емоции, а действително да сме стигнали до там със самолет или автомобил. Или когато дете действително счупи ваза, реално разочарованието да бъде свързано с нейната сантиментална стойност.

Разбирането на тези две категории е ключово за професионалния успех на всеки маркетолог, търговец или човек въобще. Защото там е ключът към себепознанието и възможността да работим ефективно като екип.

В публикация на Harvard Business Review за значението на себепознанието и ефективното лидерство авторите извеждат два фокуса:

• Важността на редoвните почивки – без информационна консумация, с поглед през прозореца или със затворени очи;
• Истинско внимание към събеседника – без предубеждение, с отворено съзнание за мнението и позицията;

Връзката между тези техники за автентично лидерство и категориите на реалност и действителност може да бъде потърсена в произведението на Радой Ралин от 1987 г.

Пътникът и истината

Един човек в пустинята вървял и отдалече зърнал изоставена жена.
– Коя си ти, сама жена?
– Самата Истина! – отвърнала му тя.
– Защо стоиш една?
– Защото съм Едната Истина!
– Защо си се оттеглила от хората?
– Не съм! А хората сами избягаха от мен и тръгнаха подир лъжата.
– А защо избягаха от тебе хората? Навярно с нещо си ги оскърбила?
– Защото Истината е една за всички, а всеки иска тя да бъде само негова едничка собственост и да му служи. А Истината иска никой никому да не слугува. Лъжата виж, е по-демократична. Тя служи всекиму и лесно се съобразява и преобразява. Тя става масова, тя си осигурява болшинство.
– О, Истина, нима е вече името ти Отчуждение?
– О, моля ви, без снизхождение…