НАЦИОНАЛНИЯТ ПРАЗНИК НА БЪЛГАРИЯ Tрети март се свързва предимно с героичните подвизи за Освобождението и Шипченската епопея. Традиционни са масовите събития при Паметника на свободата, както и тържествените зари-проверка с гръмки илюминации и още по-гръмки слова. Заслужена почит се отдава на хилядите знайни и незнай воини, които с цената на живота си са отвоювали свободата ни.

Важен за мен е прочитът на лична радост, човешко страдание и признанието, което обвързва. Това открих в стихотворението на Дамян Дамянов „Българио на живи и на мъртви…“ и исках да бъде чуто.

Българио на живи и на мъртви…

Българио на живи и на мъртви…
Българио на живи и на мъртви,
Българио с безброй Баташки църкви,
Със гробища и с паметници светли,
Със този жертвен въздух, който свети
Над тебе вечно, като вече огън,
Аз искам да те събера във стих! Не мога!
Аз искам цялата да те прегърна —
Ръцете ми не стигат! Как да върна
Това, което ти си ми дарила?
Не мога.

И пред братската могила,
Пред Шипка и пред Вола коленича.
И без да казвам колко те обичам,
С една сълза, и кървава, и страшна,
За цялата ти обич се отплащам.
Сълза на радост и от скръб проляна!
Сълза, в която ти си цяла сбрана!

Дамян Дамянов