Ивайло Георгиев
Тайната на сърцето
Знаеш ли, какво правят достигналите до тайната на сърцето? Не се ядосват. Не се сърдят. Не обиждат. И не се обиждат. Във всичко красивото виждат. За нищо не обвиняват хората. Защото знаят, че всичко им е от Бога. И мълчат. Мълчейки – говорят.
История със странични ефекти
Беше осмият ден от седмицата. Времето все още изобилстваше по щедър, от днешна гледна точка, начин. Или един почивен ден не беше достатъчен след всичките велики дела. Каквато и да беше причината – нейното място не е в настоящите събития. Гледката през прозореца в стаята му беше като картина, художникът на която има отявлено влечение към плодовете. Особено цитрусовите. В оранжев цвят.
Българи, не пътувайте до Загреб в Хърватия!
Макар да се предлагат полети на ниски цени, макар с тях да се стига от София до Загреб за час и въпреки всички очарователни места, които могат да се видят – да се посети тази държава е тежко преживяване, ако се пристига от източните региони на Европа. Красотата на крайбрежието, достъпът до Балканите и природните дадености въобще са били силен притегателен център на интереси за влияние. Могат да се открият и други прилики между региона и динамиката на българската история.
Багаж/2 + Пари*2 = Приключение
Дали заради някаква висша теория, или като резултат на едната инертност – в даден момент разните интересни събития просто започват да връхлитат приключенците. Стига да има достатъчно място и време в програмата. И най-сигурният начин за постигането на този ефект е когато няма предварителен план за действие. Не че един такъв подход сам по себе си е особено безопасен, но пък всеки въпрос, който не може да бъде решен с пари, може да намери своя отговор на двойно по-висока цена.
Илюзията на числата
Данни от всякакъв тип могат да докажат всичко, щом бъдат достатъчно старателно обработени. Колкото и категорични да са числата, ако бъдат притиснати в ъгъла – целенасочено или поради липса на компетентност – няма „истина“, която да не може да бъде потвърдена. Най-отявленият пример е историята за едно пиле, порция ориз и двама гладни. Щом храната е изядена, статистиката може да твърде, че средно всеки е ял мръвка с гарнитура. Дали обаче е било точно така?