С ШИРОКО ОТВОРЕНИ ОЧИ за чудесата на света е състояние на духа, присъщо на малцина. Динамиката на ежедневието и блясъкът на рекламна комуникация от всеки екран скриват малките богатства с голяма стойност. Шумът от еспресо машина в автентичното италианско кафене потъва сред грохота на градския трафик и препускащите към центъра на града туристи. Сцената с местни, пиещи на крак своята ободрителна доза кофеин, е под линия в разказ за търговски обекти и скъпи марки. А точно на този остров сред всичко и всички времето сякаш е друго.

Пътуваме все повече, на по-големи разстояния и за много по-малко пари отколкото преди. Можем да планираме къде, какво и кога. Както и как да се снимаме и запечатаме по най-ефектен начин в кадър своите спомени. Но правили ли ги това истински цветни и живи?

Да бъдеш Приключенец е нещо различно. Не само по себе си от всичко останало, а всеки следващ път, когато стегнеш куфарите.

„Немски турист“ е определение за екскурзия под строй: по план, по график и по много. Действа се по списък. Последователно и организирано. Могат да бъдат разпознати от далеч както по правилната форма, в която се групират, така и че снимат с таблети.

По-нататък в спектъра са „пътешествениците“: с доза шармантен хаос в своята организация. За тях е важна не само крайната цел, но и самото пътуване. То може да е не толкова удобно с първа класа, но и в препълнения транспорт успяват, някак си, да открият или да си създадат комфорт. И им личи по лъчезарните усмивки на лицата, която е там не само когато позират за снимка пред обектива на своя по-професионален фотоапарат.

Представителите на групата „#турист“ имат широк набор от пози, изражения и дълъг списък от локации, на които да се снимат и отбележат. За щастие не върху стените на сградите, пред които се снимат със своя телефон. #След #това #споделяне #и #трупане #на #харесвания.

Има ги и „семейните“, които са интересна комбинация. Често опасна. Взривоопасна. При четирима е твърде вероятно един да бъде недоволен: от организацията на пътуването, от избора на хотел, от обслужването, от храната, от цената. Защото знае толкова по-интересни и по-близки до дома места, които си струва да бъдат посетени. Отново. И отново. Този път обаче е твърде вероятно нещата да са се случили поради настойчивата инициатива на втори представител от тази група. И той е избрал за повторно да се посети точно тази дестинация. Или за трети път. Защото никога не му стига. За останалите двама – остава само търпение. И позитивизъм, че се създават спомени, а човек трябва да е добронамерен към тези трезори на времето.

Приключенецът е в страни. Някъде в пресечките между добрата организация за ключовите логистични моменти и дозата лукс при избора на удобно легло и хубава стая за сън след продължителен ден по големите площади и малките улички.

Първото нещо, което му прави впечатление, когато посещава нова място, е как точно са организирани споделените обществени пространства и техния дизайн. Как е предвидено да се използват, от хора с какви потребности и цели? И споделят ли обща визия в това да организират живота си заедно: като съседи от една или съседни сгради. След това вниманието му привличат връзките: между отделните локации и в отношенията между хората.

Посещава това, което „трябва да се види“, но се оглежда и за дребните неща, които придават завършеност на цялото преживяване с магията на своя детайл. Затова и снимките му от обиколките по света са различни. На тях могат да се видят шеговити надписи, красиви графити, проявление на някой абсурд или време уловено в кадър с грохот на дъждовни капки върху есенното листо.

Приключенецът се спогажда с другите, ако те бъдат търпеливи към изненадващите моменти за фотографско, гастрономско или провокирано по друг начин отклонение и забавяне по пътя.

Свободната воля е най-голямата сила, която притежава човек. А изборът да бъде Приключенец може да се окаже призвание.