Симфония №5 на Густав Малер е силно и емоционално произведение, изпълнено с интензивна драма и моменти на трогателна красота. Смята се за едно от най-изящните и влиятелни произведения, което продължава да впечатлява публиката и музикантите.

Оркестърът на държавна опера Варна под диригентството на Григор Паликаров пренесоха всеки от аудиторията в едно пътешествие на въображението във Фестивален и Конгресен Център на Морската столица по време на концерта през май месец 2023 година.

Тържествената тъга от силното тромпетно начало в първата част „Trauermarsch“ създава минорно усещане и очакване за меланхолични картини. С всеки следващ мотив музиката става все по-интензивна и драматична с въздействащи струнни мелодии и силни басови акценти.

Преходът към втората част „Stürmisch bewegt“ е неусетен и отвежда неочаквано към схерцо – рязка и игрива промяна на настроенията. В камерната и симфонична музика обикновено това се случва в третата или четвърта част, но в произведението на австрийският композитор е непосредствено след самото начало. Така вълнуващият завършек отвежда към забавното звучене, което предстои.

Соловото изпълнение на постхорн в третата част „Scherzo“ рисува картини на просторни поля и горски пейзажи. Изпълненото с лекота и игривост звучене добавя усещане за радост и движението. Така се подчертава контрастът със следващите емоции на чувственост и меланхолия.

Дълбокият, личният отпечатък в творбата се проява в „Adagietto“, което често е наричано „любовно писмо“. Вярва се, че Малер го е написал като израз на обичта си към жена си, Алма. Нейната изневяра е причина композиторът да се обърне за помощ към друг свои именит съвременник – Зигмунд Фройд.

Завършекът „Rondo-Finale“ има триумфално и жизнерадостно звучене, което е вдъхновено от поемата на Фридрих Рикерт „Das himmlische Leben“ (Райски живот). Стиховете представят детското разбиране за Рай – безгрижие, радост и мир. Преводът в музика се издига до триумфален кулминационен момент, при който целият оркестър се присъединява към основната тема.

Този богата комбинация от емоции в произведението на австрийския композитор е предизвикателство не само за изпълнението на оркестъра, но и поставя високи изисквания към професионализма на диригента.

Професор д-р Григор Паликаров преподава оперно-симфонично дирижиране в НМА „Проф. П. Владигеров“. Той е чест гост – диригент на много оркестри и оперни театри в страната, сред които: Софийска филхармония. Симфоничен оркестър на Българското национално радио, Класик ФМ оркестър – София, на който е и постоянен диригент от сезон 2008/09. В Държавна опера Варна е постоянен гост-диригент от сезон 2021/22 година. В рамките на два мандата е бил председател на “Менса” – България.

Емоционалната интелигентност на аудиторията е важен фактор за това, как ще реагира на произведението и за да го оцени в пълната му красота. Така може да се изгради онази необходима свързаност за по-дълбоко и значимо изживяване.