Да слушаш италиански композитор във френската столица е като да шофираш японски автомобил на немска магистрала. Cами по себе си всяко от тях е изключително преживяване, а комбинацията поражда емоция, която се помни поне за цял живот.

Периодът на Съвременната класика (Contemporary classical) започва след 1945 година. Към него принадлежат музикални произведения, концепции за дизайн и изoбщо цялото творчество, което с появата си се утвърждава като еталон в областта си. Музикалните творби за класически оркестър имат най-широко разпространение като филмова музика. Чрез социалните медии и инструментите за лесно създаване на съдържание, аудиторията преоткрива магията, която струнни, клавирни и ударни инструменти могат да създадат с познатото класическо звучене.

Лудовико е автор на два от най-предпочитаните саундтрака за видео, което трябва да въздейства драматично и изпълнено със заряд: Experience и Divenire. Макар и не всеки да знае заглавията им, то само няколко секунди са необходими, за да се пренесе слушателя в характерния за композитора микс от тъга, която е примесена с оптимизъм.

Нежност, обгърната в усещане за борбеност са характерни за творчество на италианеца. Личните несгоди резонират в болката, която музиката представя. Но там е и онзи лъч надежда, ноти на оптимизъм, който дава вярата, че може да се продължи и доброто предстои. Нищо по-малко от най-доброто не можеше да се очаква по време на концерта през октомври в Париж.

Залата беше изпълнена с хора до последното място. Официалните облекла придаваха тържественост на събитието. За всеки от присъстващите то беше специално и по свой личен начин.

Годеница бе избрала това да е подарък за рожден ден на своя бъдещ съпруг. Не бе успяла да вземе съседни места. Но в публиката проявихме разбиране и се разместихме, така че двамата да бъдат заедно. По някакъв интересен начин това ни направи съпричастни с техния празник.

Приобщаването и сближаването бяха основни мотиви и на самия концерт. Той започна със самостоятелни изпълнения на няколко произведения от Лудовико. Между него и публиката, в началото на сцената, имаше опъната завеса от черна мрежа. Визуализациите, които се проектираха върху нея и комбинацията от видео екран в дъното, създаваха един космически свят. Той беше изпълнен от звук и светлина, а фигурата на музиканта оставаше ясно откроена сред елементите. Силуетите на прожектори придаваха визия на снимачна площадка на сцена от филм. Тяхната топла светлина подсилваше чувството на близост и комфорт от лагерен огън сред природата.

Градацията продължи с включването на музиканти, които свиреха на цигулка, чело и ксилофон. Заедно изпълниха някои от емблематичните за композитора творби, за да настъпи кулминацията, отбелязана с падането на мрежата между сцената и публиката.

Точно един час след началото, Лудовико се изправи, поклони с останалите изпълнители и слезе от сцената. А публиката не спираше да аплодира. Искаше още. Не искаше да приеме, че всичко е приключило. Това бяха призиви за бис. Такъв не последва. Само тишина. Тогава направиха обявление, че следва десет минутен антракт. Чуха се възгласи на облекчение. И смях. Предстоеше втора част!

След няколко композиции в пълен състав, Лудовико остана сам на сцената. Той подари на публиката втори концерт. Концерт в концерта. Рецитал от произведения, създадени с много любов и изпълнени с не по-малко трепет. Последното от тях, Nuvole Bianche, беше разпознато от голяма част сред публиката още с първите два тона и тишината между тях.

Музиканти от квартета на този концерт отново се присъединиха към италианския композитор на сцената. За да последват още няколко изпълнения преди големия финал. И тогава, очаквано, Experience завладя залата в бушуваща емоция, сякаш от друг свят, който е различен от нашия и все пак така близо. Изпълнен с воля за надежда.