ТОЛКОВА МНОГО ЦВЯТ. Един въз друг. Като поток, който се излива между шарената сянка под дърветата. А техните корони се протягат високо към небето, сякаш искат да го свържат в едно със земята. Или по-скоро го подпират, за да има място, което слънцето да изпълни със светлина.