Ивайло Георгиев
All posts by Ивайло
Предговор за преговорите
Заставам днес тук пред вас с ясното съзнание, че ви дължа едно признание. Става въпрос за един етап от моя живот, свързан с възпитателните процеси. Тези от вас, които свързват думата „възпитание“ с някакво тежко преживяване – трябва да ви ударя спирачка и да ви кажа, че всъщност – от малък съм възпитан в любов към словото.
Работилница за истории
“Числа, числа, числа!” – рекъл едно време Търговецът и запретнал беше ръкави да опише целия пазар. “Метрики, метрики, метрики!” думаше Бизнесменът на своя Маркетолог и все го питаше колко парички ще получи от всеки похарчен за реклама лев. Тази вариация на Каравеловото въведение в “Мамино детенце” иде да покаже, че колкото и отминали да изглеждат някои неща – те си остават част от същината на нашия живот. Както в личния, така и в професионалния. Отричането им само би било неуместно.
Рекох да ти река
СЛОВОТО Е ДЪХ НА ЖИВОТ. В това вярва Шекспир. А вие? Аз лично не бих. Не че идеята не е красива, но цитатът е от филм. Така че, колкото и хубава да изглежда тази мисъл, аз имам известни резерви за нейната автентичност. Примерът иде да покаже, че независимо колко голяма е силата на едно послание, много неща могат да се объркат. Затова днес фокусът е не красотата на комуникацията, а нейната ефективност.
Ордена на чаената лъжичка
Според мен, ако човек стане свидетел на голямо бедствие – да кажем пожар – пред себе си има три принципни възможности.
Каламбуративно
Концепцията за лидерството, каквото го познаваме днес, възниква не в каменната епоха, заедно с разумния homo-sapiens, защото някой е трябвало да предвожда племето, a в една каменна кариера. Когато на един от работниците му предлагат пет пари повече за да пренесе пет камъка повече. Какъв е резултатът – след като той подобрява работата си, повече започват да мъкнат и останалите от бригадата му.